Малкото езерце

...

Застанах пред нея.Подуших странна,но много позната миризма.
-Ангел,предполагам?-попитах, но не звъчеше точно като въпрос, а като предположение.

Наведох се заедно с нея и докоснах ръката й. Почувствах топлата й, мека кожа до дланта си. Погледнах я смутено, но за да прикрия това се усмихнах

В този момент се ухилих широко, без да знам защо го правя. Той ме погледна странно, но аз продължавах да се усмихвам широко, а след малко се засмях. Чух и неговия смях. Смеехме се без да знаем дори защо го правим. Това беше налудничаво, ненормално. Тогава.,...

Това беше. Край на проклетия прилив на чувства.Приблиьих се достатъчно, като се успокоих от снега. Целунах я и усетих сладките и устни. Но бързо се отдръпнах.Тя....

Стигнах до езерото. Бях облечена така:http://media.snimka.bg/2030/010314412.jpg
Седнах на земята. Загледах се напред, в езерото. Усмихнах се, защото видях две красиви птици. Тогава вниманието ми се отклони към...

Дойдох тук облечен в типичните за мен разнижени дънки и пуловер, с които приличах на изпаднал бедняк. След мен тичаше лъвът ми. Видях едно момиче и казах:
- Здравей.
Но тогава лъвът ми скочи върху мен и паднахме на земята. Започнахме да се търкаляме по земята докато не се озовахме в езерото. Показах се над водата и изплюх погълнатото като фонтан нагоре. Усмихнах се към момичето и казах:
- Аз съм Патрик.

Усмихнах се и казах:
- Приятно ми е. Аз съм Каролайн.
Погледнах ги и се засмях.

- Предполагам ти си ученичка, защото си прекалено малка. - казах и излязох от езерото. Прокарах ръка през косата си и тя изсъхна. Разтръсках си главата, за да се разроша и помогнах на лъва си да излезе. Като стъпи на земята той се изтръска и опръска момичето. Скарах му се и го приспах, като го пипнах за челото.
- Извинявай, той малко няма обноски сред хора.
След това духнах към момичето и изсуших дрехите й.

Изумих се на това, което прави.
- Няма нищо - казах - свикнала съм.
Усмихнах се.

- Виждам учудения ти поглед. Предполага се, че като свършиш с обучението си и ти ще можеш, но зависи дали имаш силата да контролираш огъня. А това с животните е ....хм.....ъ..... да кажем, че нисшите създания лесно намират лесно общ език. - след това се засмях. Не знаех как да го опиша, без да я стресна. Просто демоните комункираха лесно с животните, защото бяха по-близо до тях, отколкото до човеците за разлика от ангелите. А тя беше ангел.

Учудих се, че знае за огнените ми способности. Реших обаче да не обръщам внимание на това.
- Е, значи вие ще ни преподавате? - казах, сякаш незнаех.
Погледнах го малко изпитателно.

- Предполагам....макар че не знам дали методите ми ще бъдат одобрени. Не съм сигурен дали ще мога да ви науча на много. Или по-точно на нужното, защото за всеки е различно. Мога да ви покажа магии, за които дори не сте си и мечтали, но с тях само ще ви залъжа. Истинската сила е другаде. - казах, като погледа ми се зарея в небесата.

Неразбирах за какво точно говори.
- Как така ще ни залъжете? - попитах - Та вие би трябвало да знаете на какво да ни научите!
" И как така, незнама дали методите ми ще ги одобрят" помислих си...

- Виж сега. - казах съвсем спокойно.
Насоличх ръка към водата и цялата изчезна. Образуваха се пари във въздуха. Духнах и от парите се изсипа цялата вода отново.
- Виждаш ли? Но кажи ми каква би ми била ползата от това?

Небях сигурна в отговора си. Поклатих глава отрицателно.
- Незнам точно. - казах.
Погледнах го.

- Честно казано няма. На дали някога ще ми потрябва, но го знам. Мога да ви науча, но защо ви е? Има неща, които са много по-полезни. - казах ведро. - Пробвай да познаеш някое.

Усмихнах се и пак поклатих глава.
- Немога да позная. - казах и предположих - Може би, това, което ще ни бъде полезно в бетка и..
Млъкнах

- И какво е полезно в битка - заклинание, което изпарява противника? - попитах и се усмихнах.

Усмихнах се и вдигнах рамене.
- Незнам. - казах.