Отворих бавно и сънливо очите си. Усмивката ми се появи, когато видях Скарлет, но изчезна при спомените за миналата вечер, през която я изложих на опасност от самия себе си. Затворих отново очите си за да не мисля за това. Но мислите мнахлуха в съзнанието ми. Помня как брат ми ме беше учил как да се трансформирам по волята си. Не насилствено както снощи. Когато не го правих насилствено болката почти не се усещаше. Скарлет ми беше простила, но нямаше да забрави нито един миг от случилото се. Когато бях малък това ужасано пречеше на детството ми-това, че бях вълк, пшо-точно върколак. Това нямаше особено голямо значение сега, защото вече почти се бях научил да контролирам това. Почти. Най-лошото беше, че когато бях вълк едва помнех себе си, кой бях всъщност. Същото се беше случило и вечерта. Бях забравил всичко окло9 себе си, а дори и себе си. Помне две неща- аромат на ванилия и едно име-Скарлет. Името ми се въртеше в главата, а това ми помогаше да се съвзема, когато бях трансформиран.
Станах безшумно и бавно. Облякох черна тениски, която седеше от одавна в гардероба, който ми беше дала Скарлет. Измих зъбите си и слязох долу. За щастъие разбрах, че иконома не беше разбрал за случката вчера. Готвачката-Стела сега правеше закуска, понеже ни беше чула да влизаме. Поздрави ме с 'Добро утро' и отново се върна в куфнята. Още ми се спеше, но само щях да преча на Скарлет. Отворих лаптопа и започнах да натискам бързо клавишите.
Нед Мар 14, 2010 11:52 am
