Къщата на Скарлет Силияр

Понеже цял ден умолявах Агенцията по недвижими имоти да ми позволи да си купя къща. Но те- не. Само това повтаряха и, че съм нямал нужните документи. Мислех, че щом Скарлет е директорка може да ми помогне. Позвънях на звънеца.

Отворих рязко вратата и се усмихнах. Поздравих го.Джейк влезе след позволението ми. Седнахме на едно канапе..
-Е какво те води насам?-попитах любопитно.

Знаех, че се преструваше с този тон на директорка. Когато се спогледахме се засмяхме.
-Добре, вече сериозно.-казах и се спрях да се смея, а след мен тя.-Агенцията по недвижими имоти не ми позволява да си купя къща. Можеш ли да направиш нещо?

Замислих се. Попринцип нищо не можех да направя. Дори и на мен не ми даваха, дори и да знаеха, че съм директор. Но това не променяше непълнолетието ми. Затова спокойно бях изфалшифицирала документи зьа родители и си бях купила къща.Вдигнах рамене.
-Нищо не мога да направя.-казах и се замислих.-Всъщност мога. Остани при мен.-предложих. Къщата беше голяма, такаче съвсем спокойно можеше да остане.

Вдигнах непритенциозно рамене.
-Добре, щом ме искаш в къщата ти...-усмихнах се. След малко два големи куфара се повиха зад нея. Тя се обърна и се засмя.-Да всичко е мое.-отговорих преди тя да е питала.

Засмях се.
-Добре тогава.-казах. Икономът дойде и аз му казах:
-На втория етаж, дясно, пърявата стая.-след като съобщих указанията икономът хвана куфарите и ги качи в стаята ми, понеже нямаше място за стая за гости.-Надявам се да не се притесняваш, че няма друго легло и друга спалня. Просто няма място.Добре дошъл-вметнах после

-Няма проблем.-казах и издърпах ръката й такаче Скарлет седна в скута ми..Беше наистина много лека. Обърна се към мен и ми се усмиихнах.. Икономът се върна и дори без да обръща поглед към нас продължи напред. Това се очертаваше добре. Нямаше да се грижим за нищо, а каквото поискашм ще ми се даде.Но най-важното- бях със Скарлет.

Телефонът неочаквано извъня. Станах набързоп и го вдигнах. От другата страна чух мъж с плътен висок глас, който говореше на френски. Не казах нищо в продължение на 1 минута, а след това той си пое дъх и ме остави да кажа нещо.Започнах да говоря нежно и гладко, сякаш бях французойка, каквато всъщност не бях.След като говорихме около 5 минути той се съгласи с мен с въздишка и ми каза ' Чао' и затворих телефона.

След като свърши с разговора си, от който чух само бърборене, Скарлет седна до мен и подложи главата си на рамото ми.Тогава....

Внезапно се сетих, че трябва да отивам в училището. Казах това на Джейк и излязох през вратата, след като той ме целуна.

Двамата с Майкъл дойдохме. Понеже и аз живеех тук със Скарлет отключих вратата. Влязохме вътре и светнах лампата. Кучето на Скарлет, вече примирено, че не може да се мери с мен, се затича към нас. Дори да ме беше ухапало аз го погалих. То заподскача пред нас и после отиде в спалнята на Скерлет. Чу се силен лай, от който разбрах, че се опитва да събуди момичето, ако беше заспала. Но когато тя слезе беше със сресана коса и много бодра.Усмихна ни се и тримата седнахме. С въздишка казах:
-Хубав рожден ден на Ая беше!

Аз почуках на вратата. Когато ми отвориха, се засмях и казах:
- Е, сега всички сме тук. Неможах да си тръгна по - рано. Ая ме задържа.
Влязох и седнах до тях.

Икономът дойде и както винаги изискан попита:
-Нещо да желаете?-прозвуча плътния му глас.
-Аз искам една кола с малко повече лед.-всеки път използвах възможноста дфа нареждам. Беше хубаво да ти носят всичко.

-Аз нищо не искам.-казах спокойно, но някак отвеяно. Сякаш бях там само тялом. Но след миг дойдох на себе си.

Усмихнах се на иконома и казах:
- На мен само чай.
Погледнах към Скарлет.

-Кола с малко повече лед.-повторих казаното от Джейк и се отпуснах назад.След миг икономът донесе исканите от нас неща и ни остави сами. Чуваше се приглушено звънене на чаши, които сигурно той подреждаше. Кучето ми постоянно се навърташе около икономът, който обичаше да си играе с него и да го занимава.

Отпих от чашата си.
-Понякога не мога да разбера директорката.-обърнах се към Майкъл и Каролайн, сякаш Скарлет я нямаше. -Един път е строг, а друг път...-започнах да се шегувам

Погледнах Скарлет и се усмихнах.
- Трудно е да си директор - казах и се засмях - Това не е работа за всеки.

Въздъхнах усмихнато
-То не е и работа за мен, ама като ми съобщиха, че съм наследница по незнам каква си линия...нямаше как да откажа. А сега имам страхотни идеи, с които хем ще учите хем ще се забавлявате.-похвалих се аз.

-Оуу, ама ние ще учим ли?-пошегувах се.-Супер, какво ново?-позаинтересовах се после.

Усмихнах се дяволито.
-Ще видите когато направя всичко.Обещавам, няма да съжалявате.-казах

-Супер.-ухилих се. Знаех, че ученето и аз просто не си подхождаме особено, такаче само щях да зяпам умно учителя и да пиша в тетрадката си, по скоро да драскам.След като мина един 1яас в приказки и смях стана късно и Майкъл и Каролайн си отидоха.Икономът прибра всичко, а аз се качих в спалнята. Бях наистина много умнорен затова само съблякох тениската си и събух обувките си и направо скочих в мекото легло..Обърнах се на една страна и затворих очи. Не бях точно заспал когато чух тихо отваряне на вратата и тихи стъпки.

Влязох съвсем тихичко в стаята, която беше в непрогледен мрак. Понеже мислех, че Джейк е заспал се преоблякох:
Бавно легнах на леглото, такаче то въобще не се помръдна. Обърнах се на другата страна и се унесох в сън.

Събуди ме яркото слънце което печеше навън. Дори част от прозорците да бяха закрити с копринените пердета, стаята беше чудесно осветена. Но когато отворих очи, все още сънен видях, че в просъница съм бил сложил лявата си ръка на кръста на Скарлет. Нещо ме погъделичка по лицето и усетих косата на момичето, а след това й аромата на ванилия, който винаги усещах, когато бях близо до нея. Усмихнах се и бавно и безшумно се обърнах по гръб. Когато видях часовника той показваше 10:00 часа. Станах отново така безшумно и дръпнах пердето нацяло. Вече стаята стана по-тъмна, а й това беше целта. Отворих един голям гардероб, където очевидно някой беше подредил дрехите ми. Взех бежава дълга блуза . Затворих гардероба, хвърхил последен поглед на Скарлет за да се уверя, че спи и тихичко излязох през вратата.Слязох по стълбите и отидох в трапезарията. Там открих лаптопа си и този на Скарлет. С изумление видях, че Скарлет има и готвачка. Беше жена на средна въздаст с късо постригана черна коса и ниска на ръст.След като ме попита какво искам отвърнах, че ще изчакам Скарлет. Отворих лаптопа си и започнах да пиша нещо.

» Къщата на Ханде Сорал
» Къщата на Майкъл Лихтен
» Къщата на Ая Хирано
» Къщата на Вайалет Конър
» Къщата на Емили Райнберг