Къщата на Ая Хирано

Вече се ядосвах. Първо годеник, сега и това. Тонът ми беше по висок, когато казах:
-Виж какво, Ая!-казпочнах.-и си на 16. Това е ненормално да имаш годеник.-посочих мъжа.-Та той е с 10 години по-голям, от теб. А на всичкото отгоре си бременна.-с всяка дума тонът ми ставаше по-висок и ядосан. Джейк стана и дойде при мен, защото знаеше какво момжеше да последва нататък.Бях директорка, имах право на всичко. На абсолютно всичко.-Ще те изключа от училище, ако направиш още някаква глупост.Не знам какво смяташ да правиш, не ме и интересува. Просто не го показвай-показах корема й.-в училището. Няма място там. Не искам прекалено много отсъствия. Ти нямаш право на това!-последното прозвуча като забрана.

Гост

-Вие сте директорка -Хахаха.
-Трябва да се грижете за учниците?
-Ако не отсъствахте, нямаше да съм бременна!

Тя не беше на себе си. Но аз бях извън контрол.
-Аз да не съм директорка? Добре, извинявай, но как да стоя и да те пазя да не се...-не продължих, защото беше пълна глупост, която не исках да изричам. Погледнах я отвратено, а после и мъжът до нея.-Другия път няма да отсъствам и ще те бържа, да не те докосне той.-погледнах отново към мъжа.

Гост

-Но,аз го обичам ,и никога няма да се откажа от него,детето щяе има баща!

Усмихнах се кисело и дяволски.
-Слушай малката.-казах твърдо и ясдосано като Скарлет. - Тя няма да бди над теб. Това си е твой проблем.-нямаше да започвам с обичайните лекции за предпазване и другиоте глупости от този сорт.

Гост

-Знам ,аз го обичам -беше ми лошо,отидох в банята и зи прерязах вените?
-Надявам се някой да ме открие!

Хванах Скарлет и излязохме бързо.

Всички чухме писък. Той сякаш се вряза в главата ми и от него изпуснах чашата. Всички се затекохме към източника на писъка. Всеки започна да вика името `и. Влязох в банята, защото предположих, че ще е там. От видяното и аз се изписках. Викнах останалите. Всички се приближиха, а аз излязох от стаята. Вида на кръв не ми харесваше особено много. Останалите се опитваха да `и помогнат, а аз реших да отбия вниманието си и затова започнах да събирам стъклата от чашата.

Стоях, без да мърдам, сдържайки смеха си. Беше ми смешно, защото едно хлапе на 15-16 години се бе взело прекалено насериозно. Беше ми смешно, защото тя бързаше да се състари с проблемите на възрастните. Беше ми смешно, че се е сгодила след необезопасен полов акт. Беше ми смешно, защото сега се беше разочаровала и си бе прерязала вените, а годеникът й не направи нищо. Беше ми смешно, защото тя бе толкова глупаво постъпила, и като цяло ми беше смешно. Видях, че Каролайн се наведе да събира стъкла и се наведох да й помагам главно, за да не се пукна от смях.

Необръщах внимание на никого вече. Видях, че бях останала почти сама. Ая леко се съвземаше. Аз станах и оставих стъклата и излязох. Запътих се ннякъде. Само се надявах да съм далеч от там.

Седях със скръстени ръце и гледах всичко това, което се случи. Това беше глупаво-точе, че е бременна, това, че се е сгодила. Скарлет се беше ядосала и беше в пълното си право. Въздъхнах и погледнах към бъдещият й съпруг, който я отнасяше към спалнята й...Тогава....

Върнах се в къщата. И без да казвам нищо, хванах Майкъл и го повлякох след себе си. Годеникът на Ая се опита да ни помоли да останем, но ние само поклатихме отрицателно глава. Погледнах Майкъл да видя той дали няма да каже нещо, но и той нямаше какво точно да каже.

Не исках да нарушавам "смейната идилия" по тази причина си тръгнах.

» Къщата на Емили Райнберг
» Къщата на Ханде Сорал
» Къщата на Майкъл Лихтен
» Къщата на Скарлет Силияр
» Къщата на Вайалет Конър