Къщата на Ая Хирано

Усмихнах се слабо
-И аз искам да знам. Е?

И аз искам да знам.-казах след Майкъл и Каролайн поклати глава одобрително.

-Така искам да ви представя моето гадже и бъдещ годеник!
-Това е Джем

-Атова са :Каролайн,Скарлет,Майкъл и Джейк.
Итой ме целуна:

Учудих се и направо ми "падна" устата. Бях направо изнанадана. " Годеник?" замислих се. "Неочаквах точно това." Ние узадъчено се усмихнахме.
- Аз ще изляза навън - казах тихо.
Станах докато сецелуваха и излязох на терасата.

-Мисля, че ще дойда с теб. Май хванах коустрофобия.-оправдах се.

Усмихнах се и излязохме. Когато излязохме вдишах дълбоко въздух. След това се засмях и погледнах Джейк.
- Не очаквах това - казах.

-Хайде влизайте вече Джем иска да ви каже нещо!

Погледнах към Каролайн и двамата влязохме.Седнахме и зачакахме.

-Така Джейк ,Каролайн бихте ли дали вашата приятелка Ая да се сгоди за мен!
-И извади този пръстен

Идеше ми да се засмея с глас. Едва стиснала устни казах, тъй като видях, че те немогат да отговорят:
- Да..да.

Почуках на вратата. Бях облечен в бял суичър, разкопчан наполовина, който стигаше под коленете ми, а под него носех една тениска, на която бе щампован символа на Супермен. Бях с дънки, чийто дъно стигаше до пода.

-Купих ти рокля,каза той иди, да я облечеш
-Облякох я и изглеждах така:
-Е как изглеждам:

Другите сякаш си бяха глътнали езиците.
- Изглеждаш прекрасно. - казах.
Докато тя се въртеше и оглеждаше, аз отново станах тихомълком и излязох на терасата. След мен дойде...

Излязох след Каролайн първо защото не можех да търпя сълзливи любовни сцени и второ защото вътре се чувствах тясно.
- Здравей. Ая не беше ли на 15 години? Ако не греша, според законите, не можеш да се сгодиш преди навършване на пълнолетие?

-Хайде да празнуваме!

Усмихнах се на учителя.
- Да, може би. Немога да кажа.
Погледнах напред и необърнах внимание на казаното от Ая

-Каролайн,идвате ли Джем ще ви пита нещо ?

Излязох при Каролайн и мъжът. Въздъхнах силно.
-В това училище се появяват луди. Сега ще сде жени. Боже, ще отида вече в лудницата. Как ще се справя не ми побира акъла!-завайках се.

Приближих се до нея. Хванах ръцете `и и казах:
- Спокойно, ние сме с теб.
След това се усмихнахме, а усмивките ни преминаха в смях.

Засмях се силно.
- Добре де, ама наистина. Моля ви се сега! Тя е само на 15!-повторих

-И какво на 16 съм и съм бременна от него !!!!!!!!
-Но незнам какво да правя Каролайн ще ми помогнеш ли?

Изглеждах така:

( )

Изненадах се, сякаш досега не я бях видяла.
- Не бързаш ли малко? - попитах - Та ти с иоще на 16! Ще се жениш, а после ще раждаш.. И незнам аз какво мога да помогна. Мисля , че повееч ще ти помогне Скарлет.
Погледнах я с виновна усмивка. След това влязох вътре.

-Скарлет може ли да поговорим?

Имах чувството, че ще припадна. Това дете беше ли нормално?!
-Добре...-казах и погледнах жално към Каролайн. Изправих до Ая и зачаках.

-Какво да правя с детето,Да го махна ли просто?