Кафенето

...

Влязохме и седнахме на една от празните маси. Дойде сервитьорка. Ние поръчахме и зачакахме да ни донесат поръчаното.

-Ще те черпя.-съобщих и се усмихнах чаровно, а на бузите ми се появиха тръпчинки
-Не мислех, че ще го кажа, но ти си супер компания.-вметнах после, но тонът ми звучеше сякаш исках да намекна нещо

Зачервих се и се усмихнах. Погледнах го и отново изпитах нещо странно. Поклатих глава и казах:
-- Благодаря. Не всеки ден ме черпят. Ти също си добра компания.
Погледнах го и сеп ротегнах да взема едно захарче...

Проследих движението й . Но очевидно се смути от това и изпусна захарчето.
Усмихнах й се.
-Какво ще правих когато започне учебната година? -попитах за да поддържам разговора

Взех си захарчето. Усмихнах се и казах това, което се очакваше:
- Ами, ще уча..Няма какво друго да правя. Защо, имаш нещо впредвид ли?
След въприса пуснах дяволса усмивка.Неучакваше това да попитам.

П.П. Съжелявам за чакането.

Упулих се
-Не, нямам нищо напредвид.Просто попитах. -вдигнах рамене.-На мен не ми се учи, но трябва.

Засмях се с глас.
- Не ти се учи ли? Тогава защо си дошъл? - казах и се усмихнах. - Не е чак толкова скучно, повечето ще е практика.
Погледнах го...

Надведох се напред и придобих дяволито изражение.
-Ах, ще ползвам твоите учебници...-казах.-Да, така ще стане.

Първоначално се изненадах. После се засмях и попитах:
- Моите ли? Няма ли да ти се карат?
Повдигнах вежди.Усмихнах се шеговита.

Усмихнах се.
- Нима, най - отзад! Та няма да видимнищо! И си сигурен, че ще седнеш с мен?
Загледах го изпитателно.

-Ами, да сигурен съм.-казах.-Е, ако няма друг с който да седиш, ще имаш честа да си в компанията ми.-допълних с престорена надменност в гласа си.Засмях се.-Шегувам се естествено, за последното.

Засмях се.
- Е, щом така предлагаш компанията си, ще се възползвам от нея! - казах . - Пък ще видим на кой чин ще стоим. А и да си призная честно, за сега познавам само теб.
Наведах се и отпих малко от чашата си. След това отново се облегнах.

Засмях се.
-Аз също. Трябва да се запозная и с другите.

Усмихнах се и тихо изпъшках.
- Е, ако си си готов да тръгваме.
Погледнах го очкващо.

-Да,добре.-казх и тръгбнахме. Двамата се разделихме, защото имах работа на друго място

Влязохме в мола, за първи път идвах тук, беше огромен с магазини и много хора.С Патрик седнахме на една от свободните маси, келнерът доиде и ни попиа какво ще желаем:
-Кафе с мляко и две лажички захар-казах първо аз а след това Патрик си поръча:

- Ако може да ми донесете една тенджера с кипящо мляко, ще е супер. - казах, а келнерът и Уил ме изгледаха старнно. След като донесе поръчката ни келнерът си тръгна, а аз извадих малко ганджа от джоба си и я изсипах в млякото си, което позеленя и придоби ефекта на един джойнт. Усмихнах се и казах:
- Искаш ли една чаша?

Засмях се!
- Какво е това джойнт?-засмях се още по-шиоко.Отпих от чашат с кафе и реших да го питам още нещо:
-А ти защо си дошъл в това училище?-И го погледнах леко усмихваики се не от това което ще каже, а от това което беше казал за джойнт/а !

- Джойнт е цигара, направена от марихуана или с други думи индийски коноп. И съм тук, за да преподавам. А ти? - казах вече по-весело и ведро след като изпих на екс първата си чаша със зелено мляко.

-Аз съм тук, за да се науча да контролирам силите си и да науча повече за митичните същества и още много...-не ми се разказваше защото щеше да мине цяла вечност и заради това преминах към следващия въпрос от своя страна:
-А ти си тук за да преподаваш това значи че си...да всъщност на колко си години?-позачудих се малко.
-И по какво преподаваш?-продължих с въпросите си.
Отпих следваща глътка от чашата с кафе и зачаках отговорите му...

След кратка пауза, за да изпия поредната си чаша зелено мляко, казах:
- Преподоавам по Наука за магическите създания и трансфигурация и съм на 21.

Облегнах се назат на стола и зачаках той да ме попита нещо, защото вече започна да става досадно...
-А, дам...-издадох нечленоразделен звук в знак на отекчение...

Дългото време без наркотик си бе казало думата и сега от добрата трева бях загубил ума и дума, но сметнах да кажа нещо, колкото да не е тихо:
- На колко години си?