Кафенето на плажа

[img][/img]

Времето беше хубаво. Напичаше слънце и не духаше вятър. Влязох в кафенето . Бях облечена с тази рокля: http://www.koketna.com/shop/components/com_virtuemart/shop_image/product/_________________4a44d49421ef0.jpg
Седнах на една от свободните маси. Сервитьорът дойде и тихо казах, разглеждайки менюто:
- Само сок от портокал.
Той кимна и аз се усмихнах.

Дойдох облечен само по бански. Въдях Каролайн и рязко се обърнах. Тя не ме забеляза. Обърнах се отново към нея, пак с гръб към нея. Накрая се обърнах с лице към нея. Усмихнах се, но просто бях объркан. Приближих се и седнах.
-Здравей, навярно може да седна?-попитах

Усмихнах се.
- Разбира се! - казах .
Погледнах го и се усмихнах широко. Погледнах аурата му. Беше доста обркана и замислена. Изненадах се.
- Как си? - попитах.

-Объркан?!-предположих, защото знаех, че виждаше аурата ми.-Виж...напоследък съм...да,объркан. Характерът ми е такъв, че трябва да говоря за да ми олекне.-казах след кратка пауза. Ухилих й се, като знаех, че изглеждам като пълен глъпак. Но някой смятаха това за чаровно.

Бях от хората, които смятат това за чаровно. И все пак това, което каза ме смути и изненада.
- Объркан ли? Какво има? - попитах.
Нещо не беше наред. Не беше така весел както винаги. .Сервитьорът донесе сока ми. Неотпих , нито го погледнах.
- Какво ти е? - попитах отново.

Зарових двете си ръце в косата си, такаче да скрият лицето ми. Наведох главата си надолу и започнах.
-Харесвам те, но изпитвам нещо повече. Нещо, което ме прорязва от вътре. А дори не знам какво да правя. Не знам как да съм с теб, да ти е забавно с мен, да ме харесваш още повече. Спокойно няма да правим нищо освен това, което правим досега.-на това изречение се засмях, защото се сетих за Ая. Погледнах между ръцете си, някак предпазливо. Мислях си за много неща. Как тя може да си тръгне, да ми се присмее

Усмихнах се и си отдъхнах. " Ох, това ли било?" казах си за успокоение. В началото през главата ми минаха доста страшни неща..Погледнах го и казах:
- Няма нужда да правиш нещо повече. На мен и така ми е добра и ми е забавно с теб. Все пак не си клоун - казах и се засмях за кратко. - Стараеш се да направиш много за мен, но не е нужно.
Чувствах се малко зле за това, че прави всичко за мен, макар и донякъде да ми харесваше че получавам за първи път толкова внимание. Знаех че това беше много гадно от моя страна. Погледнах го и се усмихнах. Показвайки че не е нужно да купува любовта ми, защото тя вече си я има.

Още си бях скрит зад ръцете си. Станах бавно като ги отпуснах до тялото си. Отидох до нея и се надвесих отгоре й. Започнах да я целувам. Да, да усетя устните й-това ми трябваше на целия срам, който брах измежду думите си.

През целувката се усмихнах доволно. Обвих шията миу с ръце. Това обичах най - много. Без да мисля за мнението на околните се повдигнах, така че да бъдя още по - близо до него.

Отдръпнах се. Усмихнах се леко и казах:
-Май трябва да усъваршенстваме това?!

Засмях се и казах:
- Така ли? ..Май да.
В кафенето ни гледаха доста странно, затова станах и тръгнахме нанякъде.

» Кафенето