Светлата част

....

Седях облегната на едно дърво. Домен кротко седеше Рони http://web-dvm.net/golden-retriever.jpg. Четях една книга, когато.....

Забелязах, че рони ставаше неспокойна. Огледах се, но за момента не видях никой.
- Спокойно! - реших да се съмоуспокоя - Аз съм сама. Няма никой.
Изпъшках и отново се зачетоох.

Усмихнах се. Бях чул какво беше казало момичето и като внимавах да не я стресна кзах:
-Не искам да те безпокоя, но не си сама.-казах яеговито и тихо.

В първият момент се изплаших . След това се усмихнах и казах:
- Не те бях чула. аз съм Каролайн. Приятно ми е. Може да седнеш до мен.
След това леко се отдръпнах и му направих място да седне.

Усмихнах се чаровно
-Майкъл.-представих се и аз и седнах. Кучето ми отиде да подуши това на Каролайн. -И на мен ми е приятно.-смотелевих след съвсем кратко мълчание.-Нов съм тук. А ти?

Усмихнах се широко и го погледнах. След това казах:
- Е, не съвсем. Откъде идваш?
След като зададох обичайният въпрос, зачаках отговора му.

Замислих се
-От всякъде. Но най-вече от Германия. От името ми Лихтен си личи.-ухилих се.

Погледнах го и попитах:
- А, харесва ли ти тук?
Прибрах книгата си, изслушах отговора му.

Замислих се заотговора си.
-Да, различно е. Вълшебно място-вметнах после.-Познаваш ли директорката?

- Хмм. Не съвсем. - отговорих. - Не съм я срещала. Но, доколкото знам, и тя е на 15.
Замислих се, но поклатих отрицателно глава.
- Ами ти? - вметнах после.

-Не и се надявам да не е строга, защото ще си патя много. -засмях се на себе си.
Замълчах за миг.
-Искаш ли да отидем в общата стая. Трябва да разопаковам багажа си?-попитах, но не звучеше каато въпрос, а по скоро като молба

Усмихнах се.
- Да! Защо не!
Станахме и тръгнахме.

Беше ранният следабед. Онтново седях на същото място. Този път, за разлика от миналия, се бях подпряла на Рони и бях заспала. Вятърът леко подухваше, а слънцето напичаше и птиците пееха....

Тичах много бързо. Бях решен-край на чувствата, които ме мъчеха от вътре. Щях да ги покажа, но на определен човек. Стигнах и видях Каролайн заспяла, а кучето й спокойно седеше. Усмихнах се.

Рони се размърда и а се събудих. Разтърках очи и видях Майкъл.
- Здравей - казах сънено. - Радвам се да те видя!...

Беше вълшебен миг.За момент се изненадах. После си помислих" Най - сетне.."Отвърнах на целувката.

Беше толкова прекрасно. Но тогава кучето ме бутна, очевидно отбранително за стопанката си. Паднах на зад и се засмях. Изправих се бързо, а лицето й плам,теше. Да не би да беше за първи път? Е за мен не, беше 2-ри, но това не променяше нещата...

Цялата пламтях.Зачервих се..Дишах тешко. Но когато Рони го бутна, се усмихнах и я смъмрих.
- Съжелявам не е свикнала. - казах и се усмихнах.
Бях превъзбудена. Беше великолепен момент, идеше ми да крещя от радост.

Сякаш бях прочел мислите й
-Можеш да крещиш! Свикнал съм.-казах само...

Засмях се. Отпуснах се на дървото. Рони дойде и постави главата си на краката ми. Аз я погалих и `и се усмихнах. След това го погледнах..
- Ами...всъщност...Не..няма да крещя, спокойно.- казах и се засмях.

Вдигнах рамене.
-Както искаш, аз само предложих.-отидох до нея и сеъщо се облегнах на дървото

Усмихнах се и облегнах глава на рамото му.
- А..това какво ще означава? - попитах с усмивка и го погледнах с дигната вежда.