1-Обич-Обич
Обичах те и още те обичам!
За тебе често мисля до зори!
макар това пред всички да отричам
и пред себе си дори!
Незнам дали ще те забравя скоро,
дали сърцето ми ще те обвие в дим!
Но знам,че има на земята хора,
които обичат цял живот един
2-Сърце-Сърце
Да беше камък, щеше да се пръснеш -
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!
Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би: "Не! Мъртвец не съм!"...
... Но ти търпиш, защото си сърце!...
3-Надежда
Надявам се,
че ти ще дойдеш
когато искам
надявам се,
че ти ще чуеш,
когато те повикам.
Надявам се,
че още ме обичаш ти
или надеждата ми ще изгори
Обичам те,
не знаеш ли?
Искам винаги да си до мен
така ще бъде
в нощ и ден.
Дори в тъмна нощ когато,
мръкнало е всичко,
когато няма злато.
4-Изгрев
Слънцето изгрява
Всичко в светлина
И тогава казвам
Всичко е съдба!
Любовта ще дойде
с изгревни лъчи
и ще каже нежно
нейде ме търси
И една съдба е
за всеки по една
защото е единствена
тя е любовта.
5-Не мога...
Не мога като злато да те заровя,
като пръстен на ръката си да те нося.
Пия с виното и тънка отрова –
ще дойде след мен
друга някоя дългокоса.
Не мога с девет ключа да те заключа –
все някога сърцето ти ще изстине.
Едно те заклевам –
каквото и да се случи,
не докосвай отминалото!
Не смей да я водиш по пътеките,
нашите,
осеяни от есенна шума;
Не й давай глътка от своята чаша,
не й казвай в ухото същите думи.
Оная песен беше на двама ни –
нека онемее, нека!
И онова място, на дясното ти рамо –
то е мое, сега и навеки.
Нищо наше, и най-дребното –
не повтаряй!
И да спя – насън отчаяно ще извикам.
Мъртва ли съм – гръм ще удари...
Не ме замествай с друга никоя,
с друга никоя.
6-Без думи
И ето пак без думи … сърцето ще се пръсне.
Ще пиша аз по листа бял, докато ми втръсне!
Изпаднал пак във дупка, започвам да нареждам,
удряш ме под кръста, но аз не се навеждам.
Остaви ме. Отиде си. Дано си ти щастлива ?
Картината, без теб не знам, но струва ми се сива.
И аз съм, като другите! Образ от пейзажа!
Душата не изпитва вече радост, сега ще ти покажа.
Със тебе дните ми не бяха обременени,
‘щото друго е, когато са със някой споделени.
Не мога, аз, дa тe държа, като птиче в клетка!
Не! Аз не плача, но ще те помоля за салфетка.
Учили са ме, хиляди пъти, че сълзите са за слаби хора,
но никой не ми показа, аз кога да спра изпитвайки умора.
Започвам отначало! Отдавам се до самозабрава.
А после пак, в последствие някой всичко разрушава.
Жестока си, ти знаеш ли ? Явно ти допада ?
Ето! Ти получи вече своята награда.
Сега съм вече сам. А може би и ти самичка ?
Не знам, дали все още между нас има вратичка.
Навярно не ? Защото ти я тръшна с трясък!
Дано да видя някога в очите ти, аз онзи блясък.
Дали обичала си ме, или пък не ? Това е загадка.
Но аз “програмиран” съм да мисля по един и същи начин – като платка.
Показах ти, със мене как стоят нещата,
но явно свърши времето ми – out съм от играта.
А пробвал съм, аз колко пъти тебе да забравя.
Набита си в съзнанието ми. Как да го направя ?
За съжаление съм, знам. Жалък съм, като пиша.
Душата не живее, живота ми не диша!
Сълзите нямат сили, да падат от очите.
Уж кротък съм на вид, а сърцето бушува ми в гърдите.
Докато не срещнах теб, чувствата си криех.
Със добротата черпех другите, а аз от злобата им пиех.
Човека явно е създаден от Господ за да страда ?
Тогава той осъзнава сладостта от своята награда.
И аз за тебе страдам! За мен си вече спомен.
Броя на “дупките” у мен е вече може би огромен ?!
Те пълнят се със времето, много или малко.
Дано да няма други, като мен, ‘щото т’ва е жалко!
Но стига аз съм пишел, да не хваща скука.
Мехура на болката все някога ще се спука.
Навярно много сме хората, останали самички ?
И ходим все по чуждо, като кукувички.
Пожелавам си, да срещна вече своята половинка,
и в душата ми да “натисне” тя - най – нежната пластинка.
За нея ще живея аз, за нея аз ще бъда!
Дано до тогава вече съм “излежал своята присъда” …
7-Дупка в сърцето
Отново пак в сърцето – дупка .
Отново прекъсваща ме по пътя – чупка!
По дяволите как не го разбра, глупава ли си ?
Побъркваш ме тотално, вярно - хубава си.
Хубава си, да! Не го отричам.
Но вече ми писна след теб да тичам.
Сърцето ми крещи: Самота!
Толкова вече е обгърнала нищожната ми душа,
че колкото повече искам да знам и ме боли,
натискам раната, но само за да спре да кърви.
Кърви! Да! Кръвта ми заради теб се лее.
Мразя да крещя. Обичам любимата ми група в ушите да ми пее.
Отново кървя! Раната усещаш ли как се отваря?
Винаги съм опитвал болката с една крачка да изпреваря.
Уви. Винаги тя, настига ме и с шамар, ме смачква направо до земята.
Отново самотно е сърцето ми, празна е душата.
Мачкай! Позволявам ти, аз съм свикнал вече.
В твоите ръце трябва да съм само “Не се сърди, човече!” .
Все аз правя от мухата слон.
Все аз в кавгите ни повишавам тон.
Замисляла ли си се някога за какво го правя?
Не! Аз не те ревнувам! По теб душата ми изгаря.
Писна ми все да бъда, като тумор - НЕЖЕЛАН!
Сега само от болка и от самота съм пропит и обладан.
Побърквам се вече! Съзнанието ми НЕ мисли с целия си потенциал.
Чудя се вече, на кой ли любов аз не съм дал.
Ръката ми трепери! Време е редовете по листа бял да спра да изпълвам.
Време е вече да се отпусна, да надуя тъжния “метъл” и да остана безмълвен …
8-Грешна пиеса
Омръзна ми да грабя от душата си
да късам от себе си
парче по парче.
А чувствата, Господи
тези чувства,така бавно
разсичат ме, убиват ме.
Да стоя да гледам вечер небето
да стоя да чакам и моята щастлива
но едва, едва блещукаща звезда.
Да огрее нощното небе
да бъде по-чиста от сълзите ми
и отгоре да се появи ореол.
Не искам повече да късам
толкова грубо и жестоко парче по парче
от себе си, от сърцето си и от душата ми.
Не искам да играя в пиеси
които са написани за други актьори
за други, интересни съдби.
Моята съдба е коварна.
Искам нещо . . . получавам го
а после ми става толкова ненужно.
По ненужно от сълзите ми.
По ненужно от сърцето ми.
По ненужно и от самият мен.
Не приемам забележки
относно начина ми на живот.
Леката усмивка на моето
вече възмажаващо лице.
Отвътре всичко се съдира
отвътре детето в мен, реве.
Омръзна ми да грабя от душата си
да късам от себе си
парче по парче.
А чувствата, Господи
тези чувства,така бавно
разсичат ме, убиват ме.
8-Не
Не е лесно от тебе сега да замина
и споменът скъп във сърцето да нося
Любовната мъка не ще да премине.
За теб ще си спомням, за тебе ще прося.
Сега да се любим! От нас да изгрее
последна любов под беззвездно небе
и чувството нежно нека живее,
във сънища заедно с тебе да сме.
9-Един за друг
Очите ти гледат ме с радост
и в моята обич една,
единствена болка от сладост,
за нея отдавна копнях.
За нея си струва звездите
да палиш, да срещаш луна,
да бродиш във утро измито
от горестна чиста сълза.
Избрани ний бяхме със тебе
в животa нелек и суров,
за тебе да бъда потребен,
за мен ти да бъдеш Любов.
Сря Май 19, 2010 1:26 pm
Стихотворенията са ти убави и интересни. Някои - завладяващи 