Из Библиотеката( РПГ тема)

Тук учениците идваха за да учат или да прочетат някоя друга книга.

Гост

.Влязох в библиотеката ,взех една книга седнах на едно диванче и започнах да чета ,когато :

Влязох в библиотеката бавно.Седнах на една маса и се облегнах назад. Затворих очите си и се замислих. Мислих си за едно момиче. Специално. Мислих се за трансформациите, за глутницата, а накрая мислите ми стигнаха до сладък чийзкейк, който очевидно ми се беше прияло

Влязох тихо и веднага усмивката ми се появи на лицето. Отидох тихо до Джейк и прокарах ръката си нежно по лицето му. Той се усмихна, а дори не отвори очи. Дръпна ръката ми и....

И я целунах.Толкова сладко блаженство. Когато тя се отдъпна аз отворих очите си и се усмихнах.
-Решила си да се образоваш с някоя друга книга?-попитах шеговито.

Вдигнах рамене.
–Мда...ела да ми помогнаш, че си по висок.-казах и го издърпах от стола, където той си стоеше съвсем спокойно.Отидохме до един рафт и му посочих една книга, която не можех да стигна. Той се наддигна и ми взе книгата, подаде ми я и седнахме отново на масата.-Къде са Майкъл и Каролайн?-попитах осънавайки, че не съм ги виждала.

Сетих се, че не бях ги мяркал наскоро.
-Не знам ,но съм сигурен, че са някъде из околностите. Първо защото Каролайн обича природата, второ защото Майкъл винаги е с нея.-засмях се леко.-Какво четеш?-попитах след кратка пауза, с цел да разуча книгата й.

Oставих книгата небрежно пред него. Той я вдигна, кимна и каза:
-Най-страшните магически същества.
Вдигнах рамене.
-Видях я в интернет и реших да видя какво пише. Само не мога да разбера защо върколаците спадат към тази категория. Според мен не са толкова страшни

Поклатих неодобрително глава.
-Всъщност не са от най-милите създания. Вероятно ще ги учим в уроците...-усмихнах се леко.
Станах бързо, хванах книгата на Скарлет и я оставих на масата. Дръпнах я за ръката и тя стана. Добнлижих се до нея и я целунах. След като отново я погледнах, тя сияеше, аз също.
-Кой обича книги?!-попитах закачливо.-Хайде, ела да се разходим, защото библиотеката не ми харесва особено.-засмях се.
-Ктъде отиваме?-прозвуча гласът на Скарлт.
-Ами в една пещера на езерото...Не те е страх, нали?-отново започнах да се закачам.Тя ме бутна леко и двамата тръгнахме, като Скарлет ме хвана за ръката

» Библиотеката