Масата на учениците

Държах Майкъл за ръка. Влязохме. Ухаеше приятно и на масата имаше сервирани прекрасни ястия. Запътихме се към масата и седнахме на два от столовите. Отпих от чашата....

Седнах до Каролайн.Пред мен имаше капучино, без много мляко,както го обичах. До капучиното имаше чиния с няколко яйца и бекон, а до чинията портокалов сок. Взех вилицата и започнах да ям бавно, в мой стил, макар глада си. Отпих от сока,а после...

Влязох държейки Джейк за ръка. Усмихнах се чаровно и седнахме от другата страна на масата.
-Помислих, че сте се изгубили!-казах престорено сериозно, а после всички се разсмяхме.

Засмях се.
-Да, наистина къде бяхте?-попитах след това.-Не, че сме ви търсели. Нямаше дори да си направим труда...е само ако ви се беше случило нещо.-допълних.-Но едва ли....-продължих

-Всъщност бяхме си добре.-вдигнах рамене.
Отпих от сока гледайки Джейк.
-Добре де...нищо особено. Само ни нападна един ангел, който искаше да ме удуши, нио нищо сериозно. Цял съм!-казах накрая все е дно се оправдавах

Усмихнах се леко. Погледнах към Скарлет и казах закачливо:
- Ами при вас?
След като казах това тя се зачерви.

Ухилих се.
Погледнах Джейк и той се усмихна
-Ами...първо четох една книга, нищо интересно. След това отидохме на пещерарта до езерото където гледахме залеза...но никой не ни е нападал-кзах и се засмях.-Всичко беше прекрасно. -казах накрая, нещо като заключение.

Усмихнах се и тихо продължихме закуската. Минаполовин час и свършихме със закуската. Облегнах се назад и попитах, за да дам тема на разговор:
- Е , някакви планве за деня?

Аз вдигнах рамене.
-Аз мисля просто да скучая. Насъбра ми се напоследък. Искам простода отида някъде, където просто да не правя нищо.-отговорих, а другите се разсмяха леко. Аз също се засмях.-Ами така де!

Усмихнах се
-На мен също не ми се прави нищо!-отговорих.-Трябва да се наслъждаваме на свободата преди учебната година.
Малък плик, с малки крилца долетя до мен и падна на масата пред мен и Джейк. Ние се спогледахме и аз отворих писмото.Зачетох на глас:
Поради лични причини аз, Ханде Сорал, напускам училището и оставям учителския си пост.Радвам се, че бях в това училище и се запознах с нови хора. Благодаря на директорката и зам.директора.
Поздрави,
Ханде Сорал
Учудих се много:
-Ох, няма значение. Отново се набират учители! -казах все още изумена.-Лични причини?

Облегнах се назад.
-Лични причини...-повторих сякаш леко разочарован
Скарлет сложи ръката си през рамената ми и каза:
-О, хайде...-прозвуча гласа й.
-,,Отново се набират учители"?!-повторих това, което беше преди казала.-Ами то преди имахме ли?-попитах и се засмях. Тя извъртя очи:
-Не...-каза и се усмихна някак виновно. Целунах я по бузата и казах:-Все тая...

Засмях се и допих сока си. Усмихнах се широко и отбелязах:
- Е, непречи и да си останем тук.
Но след това поклатих глава отрицателно. Не ми се стоеше тук цял ден.
- Някакви предложения?- попитах.

Поклатих глава.
-Никакви.-отговорих с една дума и погледнах Джейк и скарлет, които също не знаеха какво ще правим.

Телефона ми звънна.Отворих и чух женски глас, говорещ ми на китайски, едва ли не. Стоях опулена. След кратка пауза, за да изчакам да ми каже всичко, което има да ми казва, аз попитах на аглийски:
-English?Bulgarian?German?-изредих трите езика, които знаех.След 2 секунди жената започна на английски. Ех, това беше по-лесно.Постоянно кимах с глава, без да кажа нищо, за да не я прекъсвам.Накрая благодарих и станах набързо.Затворих телефона си и казах:
-Трябва да тръгвам. За огромна моя жалост, няма да скучая. Имам работа.-поясних и тръгнах бързо. Зад себе си чух имитирано порочистване на гърл;о, знаейки какво значеше това. Усмихнах се и се върнах няколко крачки назад, без да се обръщам. Обърнах се когато стигнах Джейк. Той беше с лице към мен и ме гладаше с дяволска усмивка. Усмихнмах се още по широко, докоснах нежно лицето му и го целунах по устните.
-Така е по добре...-промърмори той и отново се обърна към масата. Помаха ми с едно,,Чао" и аз тръгнах едва ли не тичешком.

Реших, че съм приключила вече със закуската. Усмихнах се и казах тихо:
- Сега май и аз ще тръгвам.
Станах.
- Трябва да разходя Рони. - измислих какво ще правя.
Целунах Майкъл и се усмихнах. След това тръгвайки към вратата им кимнах за "чао".
-Ще се видим по - късно. - казах и се засмях. Излязох от стаята.

Вдигнах вежди.
-По-късно...-промърморих и се облегнах назад.
Погледнах към Джейк, който ми се смееше.
-Не ми се смей. Ти си зам.директор, нямаш кли някоя работа?-попитах, а той ми покалти глава в знак на отговор,,не!". Засмях се и аз.

» Масата на учителите
» Купето на учениците