Легендата за езерото

Имаше много легенди за различни неща.По онова време те се носеха от уста на уста.Но имаше една легенда, на която много малко хора вярваха.
До нашето село се простираше голямо дълбоко езеро.Точно за него бе легендата.Тя разказва, че ако в полунощ, на 1 юни, момиче отиде на източния бряг на това езеро, то ще види бъдещият си съпруг.Ако момче застане на западния бряг то ще види бъдещата си съпруга.
Баба често ми разправяше как е видяла дядо.Разказваше го и на други, но никой не вярваше.Единствено аз, още от малка вървах на тази легенда.
Вече бях голяма, на 17 години, красавицата на нашето село.Всеки се заглеждаше по черните ми, като нощта, очи, дългата ми, почти винаги сплетена на плитка, коса и слабото ми тяло.Всеки ме хвалеше колко красива и умна съм била.
Ето, че и баба се прибра.Аз шиех красива чисто бяла рокля, а баба като я видя ми каза, че трябвало да сложа и цвете отстрани.Както винаги аз слушах баба си.
-С тази рокля, Христинче, ще отидеш на езерото.-каза ми тя.Баба беше много обнадеждена, че ще видя бъдещия си съпруг.И аз чаках с нетърпение вечерта.-Но сега отивай да се поразходиш из селото, а аз ще довърша роклята.-послушах я и отидох в стаята си да се преоблека.Облякох кремаво-розова рокля, която бях носила рядко.Излязох навън и тръгнах към центъра на селото.В малкото ми джобче имах 5 монети ,които бях спестила.По улиците всеки ме поздравяваше.
Ето, че стигнах до центъра, който имаше много магазини, от които момичетата и момчетата си купуваха предмети и дрехи.Отидох на първия магазин и влязох.Той беше само за бижута.Имаше сребърни пръстени, златни огърлици, красиви диадеми и гривни.Купих си сребърен пръстен и гривна, за които похарчих 3 монети.Излязох от магазинчето и видях двете мои най-добри приятелки.Показах им какво си купих и заедно отидохме да седнем, за да изпием по нещо.
-Е, намери ли си мъж?-попита ме Елена закачливо.-Или ще чакаш да отидеш на езерото?-Елена и другото момиче-Магдалена също вярваха на легендата, но не ги пускаха да ходят на езерото.Те бяха сестри, на които родителите им не вярваха на нищо
-Ще отида на езерото.Вече половината от момчетата ми се предлагаха, но никой не харесах.-отговорих тъжно
-И на нас ни се предлагаха.Но този, който искам не е идвал.-каза Магдалена.След това се обърна и видя Симеон.Да, тя харесваше Симеон.Той и се усмихна лъчезарно и продължи нататък.Трите се засмяхме.След това се обърнах да разгледам тълпата.Видях, че едно момче идва към нсс.Трите се спогледахме.Момчето се приближи до Елена.Младежът имаше буйна руса коса и преливаще от цвят, зелени очи.Остави малка кутийка, а върху нея парченце с името си и чевена роза.Горкият, целият почервеня от погледите ни.Елена само се усмихна, а момчето побърза да си тръгне.Веднага взех листчето и прочетох на глас името.
-Красимир!-казах тържествено.Лицето на Елене пламтеше.Очевидно това бе момчето.-Ох, само аз не се уредих.
-И твоят ред ще дойде Христи!-каза Маги и тя и Елена си тръгнаха.Аз също се отправих към дома.

****


Ето, че вечерта наближаваше.Не знаех какво ще се случи, нито дали нещо ще се стане.Не знаех образа пред мен истински ли ще бъде или просто една мъгла, заслепяваща очите ми.Исках да видя лицето му, исках да видя очите и устните му.Неговите.На моето момче.Но дали беше истина.Това беше въпросът, който ме мъчеше от дълго време.Нещо, което трудно да забравиш и търпеливо да изчакаш.Една обикновена нощ.Обикновена за някои.За тези, които не вярваха на такива истории.На легенди свързани с любов, легенди свързани с красота и природа.
Навън беше мрачно и дъждовно.Но баба казваше, че на този ден нощта винаги е ясна.Но май не и тази нощ.Тази нощ трябваше да отида сама до езерото.До голямото, тъмно синьо, но прекрасно и красиво езеро.
Започваше да се стъмва. Минутите бавно течакаха.Бавно времето вървеше и отминаваше.Мъглата изчезна.Дъждът спря.Облаците се скриха от погледа ми.Звезди заблещукаха на нощтното небе.Прекрасна вечер.
След като се преоблякох аз тръгнах към езерото.Вървях бавно и спокойно, но нетърпеливостта ми се усещаше.Нямаше жива душа по улиците.Чуваше се само вой на кучета.Вървях по каменистия път, гледайки напред.По едно време стъпих на трева.Видях велечественото езеро.Сякаш гледах море от съдби...
Минути до полунощ.Секунди.Беше пълнолуние. На небето се изписваше невиждана красота на природата.Завя лек ветрец.И тогава се случи...
Извърнах се към отсрещния бряг на езерото.Виждах смътен силует, който бавно се приближаваше до водата.Когато се показа на лунна светлина, аз го видях.Той беше строен и красив. Мечта.Момчето имаше сини очи и прекрасна къса руса коса.Сякаш почувствах душата му, някъде вътре в мен.Не беше много далеч.Можех да го опиша.Очите му гледаха към мен.Вятърът завя по-силно и развя косата и роклята ми.Видях лъчезарна усмивка по лицето на непознатия. Усмихнах се леко, но знаех, че той ме видя.Това ли беше той? Това ли беше моята събда?Е, ако беше това, аз щях да я приема.
Мъглата замъгли погледа ми.И повече, тази нощ не го видях.Той изчезна.Върнах се бързо в малката къща и веднаха си легнах.Обещах си на следващият ден да го намеря.Бях обедена, че е от селото.
Станах много рано и излязох.Обиколих цялото село, но не го намерих.Не намерих моята съдба.Подучух, че разправят как момче отишло на езерото миналата нощ.Разбрах името му.Никола.Да, това беше отговора.Езерото.Затичах се натам, а косата ми се развяваше зад мен.В никакъв случай нямаше да спирам.Стъпих на сухата трева, а пред мен стоеше, с обърнат гръб, строен младеж.Този, който видях снощи.Той се обърна.Вярвахй в магията на любовта.И сега сякаш имаше прилив на чувства между нас.Копнеж, любов, нежност.
Той ме погледна и сякаш целият свят замря за нас...