Скалите

-Дори и аз незнам точно цялата му сила но е мощно.-започнах да разказвам упорито.
-От това http://www.picbg.net/img.php?file=277dde33b647b68b.png превръща мен и приятелките ми в това http://www.picbg.net/img.php?file=a9b9c5f11ef011b7.gif ,както и щом се преобразим силата ни став в пъти по голяма.
супер нали?

- Супер и аз мога да се преобразявам в нещо по-мощно и това е демоничната ми форма, но няма да ти покажа, защото ако го направя трябва да те убия. - казах спокойно и се засмях. Не се шегувах, но нямах намерение да се преобразявам, защото щях да се изтърва от контрол и да застраша доста животи.

-А, искаш ли да го видих?-попитах го и с дясната си рака се пресегнах до якето си...

- Имам ли избор? Ще го видя. - казах и се зачудих, колко ли е голямо то.

-Ето го извадих го и в невероятна светлина всичко се обля, то полетя на сантиметри от рацете ми...

- А ако го унищожа? - казах с усмивка на лице, улавяйки го пред нейните ръцете.

-Възможно е -стиснах го в раце и през малки отвори между пръстите ми излизаше светлина.
-Да, но да го направиш сам е трудно ако петте сме заедно, имам предвит аз и мойте приятелки, но ако сме разделени като сега то е крехко и безащитно..."като мен сега" (помислих си) -вдигнах поглет към морето и очите ми се напълних със сълзи...

Видях сълзите в очите и казах:
- Какво ти е?

-Нищо-избърсах лицето си докато пребирах съцето на Кандракар обратно в якето си.
-Просто ми е мъчно за вкъщи, сигорно ме разбираш?-леко усмихваики се за да се съвзема...

- Донякъде. - казах отнесено. Всъщност не тъгувах за вкъщи. Ако се приберях, баща ми щеше да ме съсипе от още тренировки, а братята и сестрите ми щяха да се опитат да ми навредят, защото бях любимецът на татко.

Облякох якето си, станахи и помолих Патрик:
-Виш искаш ли да се порасходим някаде-згуших се в якето си беше ми станало хладно.

- Добре, къде искаш да отидем. - казах безразлично. Не ми пукае къде щях да бъда освобено, но реших да бъда просто да бъда с нея. От доста време не бях говорил с някого, та имах нужда от разговор.

И той се изправи до мен, тогав му казах:
-Искаш ли да отидем в общата стая или някаде където е по тихо...- и за мен нямаше голямо значение просто исках да е някаде на топло и ... и да си поговоря с някого...с него!

Какво ще кажеш за кафето? - попитах.

-Това на плажа или в града?






П.П. Изпратих ти покана в Skype така че моля те прати ми палномощно.

- Не ме бърка. Ти избери. - казах отнесено.
П.П. Приех, макар и бавно, но в момента играя една игра и не се занимавам мн мн със скайп.

Заедно с Патрик отидохме в кафенето в мола...

Беше ранният следобед. Дойдох тук за да подишам чист въздух, а и като най - спокойно място. Бях облечена с дънки и блузка под суичъра ми. Приближих се бавно и внимателно. След минутка седнах на един от големите камъни. Загледах се в морето и небето. В края на хоризонта, там където се сливат небето и водата. Замислех се и се усмихнах.

Забелязах, че вече не бях сама. Усмихнах се и се приближих към нея.
- Здравей! Аз съм Каролайн. - представих се. - Май не само аз обичам да гледам небето?
Засмях се и я погледнах в очакване да чуя името `и.

Засмях се.
- Да, но докато спиш пропускаш много неща. - казах с усмивка - Аз необичам особено да спя. Е харесва ли ти тук?
Погледнах аурата `и. Не бях особено изненадана от видяното. След малко погледнах отново напред и изслушах отговора `и.

Усмихнах се. Това не ме учудваше много. Беше още малка, да не говорим, че тук беше най - малката.
- Не ти е интересно, защото всички са по - големи, но това не означава, че неможеш да създадеш нови приятелства и дори да немериш новата си най - добра приятелка. - казах и я погледнах - Може да започнеш да търсиш нови приятели. Навсякъде има ученици.
Спрях и я погледнах. Започна да се смрачава и да захладнява...