Къщичката на дървото

Особено романтично място, когато има пълнолуние е нй - красиво.

Гост

Беше тъмно,луната вече беше изгряла.Качих се бавно по дървената тълба.Влязох тихичко и се огледах.Беше мрачно,нямаше никой,по тавана имаше паяжини,а прозорците бяха изпотени,понеже навън беше студено.Косата ми беше вързана на две сладки плитчици.Бях облечена така:
Къщичката на дървото D p nike

Къщичката на дървото 751-753-clockhouse-damska-pola-a

Изведнъж някой наруши тишината..

Пристъпих бавно и надникнах. Видях момичето, което бях срещнал в киното.
-Притеснявам ли те?-попитах без емоция

Гост

Обърнах се рязко към непознатото момче.Изгледах го мрачно,но после си припомних,че уж бях започнала да съм "мила".
-Не..-казах тихо

Нито добавих емоция, нито нищо. Облегнах се на една от стените и загледах момичето. Просто я гледах.
- Нова ли си или на мен така ми се струва?

Гост

Като видях,че той не се държеше като другите,реших отново да бъда себе си.
-Да,нова съм.-казах и отидох до прозореца.Навън започна да вали силно и да гърми.Гръмотевиците се отразяваха в лазурно сините ми очи,които дори не мигнаха.Бях бяла като платно,затова черната ми коса се открояваше доста.Момчето явно беше от онези странните,на които не им пука за нищо.Това ме устройваше.Не беше досаден..

Мълчахме известно време, мислите ми не бяха в главата ми, а чувах едно име...Каролайн. Защо така препускаше в главата ми. Тя...
Разтърсих глеко главата си в опит да прогоня мисълта си. Отново погледнах към момичето, а после през прозореца.

Гост

Минах леко и бавно покрай него.Без да се обръщам към русокоското и с лека задоволна усмивчица казах:
-Любовни терзания,а?!

Намръщих се.
-Защо мислиш така?-попитах тихо, даже шепнешком. Бях свел глава, но така и не вдигнах поглед за да видя изражението на момичето

Гост

Замислих се за кратко и казах:
-Ами попринцип,когато някой е така..ъъ..отвеян,значи,че просто нещо го тревожи,а в твоя случай съм сигурна,че си влюбен.Само кажи какво те тревожи,или сама да разбера..

На,ръщих се още повече,но със спокоен тон казах:
-Не се рови в главата ми. -аз си знаех, че съм влюбено хлапе, което няма напредстава какво да прави.

Гост

-Не се ровя..-казах тихо-Това просто си личи.В твоя случай момчетата правят две неща.Първо-да страдат,като идиоти.Второ-да го забравят сами или с друга.-казах още по тихо,не исках да го дразня,затова го казах тихо и безболезнено.

Усмихнах се кисело, безрадостно.
-Радвам се, че толкова разбираш от това. Но аз не страдам...по-точно се опитвам да разбера някой неща. Но не мога. Разбираш ли?-казах.-А колкото й да мисля, мисля само за...-не довърших изречението си. Не исках. Какво ми ставаше изобщо?!

Гост

-Хмм..щом не искаш няма значение.Исках само да опитам да помогна.-казах тихичко

Още една безрадостна усмивка
-Не можеш.-смотелевих след кратка пауза

Гост

-Все пак помисли..ако има нещо само кажи..-казах мрачно,но и заинтересувано.

Вдигнах рамене.
-Благодаря за помощта.-казах. Наистина й бях благоарен. Дори да изглеждаше мрачна и потайна, знаех, че знаеше много.

Гост

Усмихнах се леко,неприсъщо за мен.
-Оуу..между другото,аз съм Вайалет.-подметнах не много значително.

Усмиханх се на това, че и двамата забравихме да се представим.
-Майкъл-произнесон името си

Гост

-Яко..-казах тихичко.-И все пак..и все пак..коя е?!

Вдигнах вежди.
-Каролайн.-произнесох името й меко и нежно.

Гост

Учудих се.
-Защо,не те ли..харесва?!

-Харесва ми.-казах. Защо си беше помислила обратното?!- Но искам да разбера какво точно иска тя от мен.- вметнах после. Осъзнах, че не мога да обясня. Нямах думи за това.-Имам предвид...ох, няма значение. Забрави.-пуснах лека усмивка.

Гост

-Спокойно.Когато му дойде времето ще намериш точните думи и ще й го кажеш,а засега,стига си се терзал и земи се забавлязай.Покани я на кино,на кафе,на..незнам.И за по-сигурно води и друг човек с вас,за да е сигурно,че няма да мълчиш или да се мъчиш..

Ухилих се. Очевидно бях забравил да спомена нещо.
- Тя ми е гадже. Направил съм всичко нужно...за сега.-казах, а усмивката ми угасна
-Няма значение.-вдигнах рамене.-Ще тръгвам. До скоро.-казах после и слязох по стълбите.