Езерото на желанията

Отидох на езерото, за да направя кроса си за здраве. След като направих 25 обиколки на езерото, се проснах на земята без дъх и се загледах в небето. Облаците се носеха плавно в небето и образуваха странни фигурки. Понякога исках да съм облак. Да не правя нищо по цел ден и вятъра да ме носи безцелно. Мислите ми бяха прекъснати от някохо, който дойде....

Кучето ми тичаше напред безспир. Постоянно виках името му за да спре, но то не ме слушаше. Очевидно беше или забелязал или подушил нещио, което му е харесало. Накрая видях как прескача един човек, който беше легнал по гръб и гледаше небето. След това куяето се каяи върху него и изплези език напред. Сложих ръка на яелото си и се зати яах натам. Дръпнах куяето от яовека, а то заподскача пред мен.Опитах се да го успокоя и задържа на земята.
-Наистина, много съжалявам!-казах искрено и виновно.

- Спокойн, свикнал съм. Доста приятно животно е. Всеки ден си говоря с различни видове и вашето куче е доста умно. А и между другото аз съм Патрик, приятно ми е. - казах някак расеяно.

-Скарлет.-представих се и аз. Патрик ми изглеждаше прекалено голям за ученик, затоява сметнах, че не е. Погалих кучето си, както бях клекнала. То ме бутно и чоевидно беше доволно от това. Паднах по гръб, но веднага станах и го погледнах намусено.

- Ако може да ти кажа, като човек, който говори с животни и по-специално с кучето ти. То има нужда от повече игра, от повече тичане, да си хаби енергията, за това е толкова непослушно. Приеми съвета ми само ако искаш. - казах мило и се усмихнах след това се изправих и погалих кучето между ушите.

Кучето ми очевидно разбра думите му и както леко се бях облегнала на него и го галих, то тръгна напред да тича и аз отново, както винаги, паднах.
-Ако моье малко повече да ме слуша.-Възкликнах и се изправих.-Той просто обоьава да ме бута и се разджа на това.-взех една пръчка и я хвърлих а то се затича да я вземе.

- Не е само до пръчката. Ти се нуждае от тичане. Кучетата са животни, които обичат това. - казах спокойно. Извадих една малка топка от джоба си и я метнах с все сила в посоко противоположна на кучето. То се затича веднага след нея.
- Виждаш ли? То просто обича да тича. Пускай го по-често на разходка и ще е по-послушно.

Не казах нищо, а се усмихнах в отговор. Седнагх на земята и загледах кучето ми как тича след топката, която подскачаше пред него.

Разхождах се бавно, облечен небрежно и си мислех. Очите ми бяха приковани напред, без да виждам нищо, освен да усещам аромата на водата в езерото. Седнах на меката трева.

Разхождах се и го видях. Усмихнах се широко и бавно се запътих към Майкъл. След малко бях до него.
- Здравей! - казах и се усмихнах.
Седнах до него и допълних:
- Не съм те виждала от много време!

Почесох се смутено по главата и я погледнах виновно.Вдигнах рамене и й се приближих до нея. Знаех как можех да я смекча. Целунах я нежно, а когато се отдръпнах оставих лицето си много близо до нейното.

Усмихнах се и го прегърнах. Подпрях глава на рамото му.
- Как си? - попитах сякаш да дам някаква тема за разговор.
Засмях се и се приближих още по - близо. Целунах го.....

Отвърнах на целувката й. Така сладостните устни, които докосваха моите бяха още по прекрасни. Нямах намерение да спираме, но отново аз спрях. Погледнах я в очите. Не отговорих на простиякия въпрос. Още от началотомълчах, сякаш бях скрил монета в устата си. Устните ми се разтеглиха в широка усмивка.
-Ти?

Вдигнах вежда въпросително.
- Добре! - отговорих.
Изведнъж се повдигнах. Избутах го на земята в легнало положение. Погледнах го и казах:
- Има ли нещо, което искаш да ми кажеш?
Усмихнах се дяволски.

Още лежах, а когато видях дяволската й усмивка аз също се усмихнах.
-Дам...-започнах.Тя ме гледаше въпросително и очакващо. Прииска ми се да се пошегувам.-Аз съм идиот.-промърморих после

Засмях се с глас.
- Така ли? И защо? - попитах интригуващо.
Косата ми се спускаше от двете ми страни. Пуснах го и отново седнах на тревата. След това го погледнах въпросително, чакаща да чуя отговорите на въпросите си.

Придърпях я разко над себе си, при което тя изпищя.
-Защото съм си такъв.-засмях се.-Нямам представа. -хванах я нежно за кръста и се загледасх в очите й. Тези очи, които ме поглеждаха весело, с горящо пламъче в тях, всеки път

Засмях се отново. Никога през живота си не се бях смяла толкова, колкото с него. Погледнах го и се наведах към него. Отново усетих устните му до моите. Обичах да съм така близо до него..Когато го пуснах се засмях и се загледах в красивите му синьо - зелени очи.

Усмихнах се весело.Задуха лек вятър, който донесе ароматът на Каролайн до мен. Усетих така сладкия й мирис, че затворих очи за да се насладя за по дълго

Засмях се с глас. Седнах на тревата и го погледнах. Той също се изправи в седнало положение. Пак се приближих до него и сложих глава на рамото му. Усмихнах се и го поглетнах очакващо...

Усетих погледа й прикован в мен, но аз не я погледнах. Гледах уверено напред, загледан в езерото. Всичко беше съвсем обикновено, дори този момент, но всъщност намерих много ненормални неща в желия си живот. Сетих се няколко стиха на Рилке, които идеално пасваха на момента, на целия живот.

Изсумтях демонстративно и го побутнах леко. Усмихнах се дяволски.
- Какво ти е? -попитах - Много си спокоен.
Погледнах го и пак се усмихнах сладко.

Засмях се.
-Аз съм спокоен човек. Но когато се ядосам става зле.-засмях се отново на себе си.
Погледнах я дяволски и срещнах отново погледа й

Усмихнах се. Загледах се напред.
- Красиво е! - казах и го погледнах за секунда. - И езерото збъдва желания.
Усмихнах се и отново го попутнах. Замислех се какво бих си пожелала.
- Ти какво би си пожелал? - попитах .

» Беседката на езерото
» Легендата за езерото
» Пещерата до езерото