Вълшебното дърво" Слейс"

...

Вървях сам и си свирех на китарата. Опитите ми да запея нещо бяха напълно провалени от неспиращата ми кашлица. Както винаги бях намерил неподходящ момент за разболяване. Тъкмо бях започнал да изследвам една нова моя сила - контрол над метала. Освен всичко заради кашлицата бях и спрял да пуша, за да не загубя гласа си напълно. Ядът ми се допълваше от факта, че скъсах струна на любимата си китара. Стигнах до дървото и седнах на земята. Загледах се в струните ми, които бяха на път да се скъсат. Спрях да свиря и погледнах напред. Там се появи......

Бях облечена така:
Много красива изведнъж се сблъсках с Андерсън той ми каза:

При удара натиснах по-силно струните си и те се скъсаха с лек жален стон като на мъртвец.
- По-внимателно следващия път, ясно!? - казах ядосано и добавих - Между другото ти коя си? Не съм те виждал.

Здравей -казах
Аз съм Ая Хирано -новата ученичка
казах притеснено .А ти трябва да си Андерсън.

- Всъщност съм Патрик, а АндерсОн ми е фамилията. Не обичам да ме наричат по фамилия имам си и първо име - казах все още раздразнен заради струните на китарата.

Разбрах,но все пак да попитам би ли искал да ти дам един подарък -
Отзад извадих една поставка и китара съжалявам че скъсах струните ти аз съм честен човек.
А той каза“““.

- Благодаря, но не мога да приема този подарък. Ще й взема само струните. - казах зарадван. След това чевръсто като професионалист смених струните, а старите си прибрах в джоба. Стара традиция на групата ми да не изхвърляме нищо счупено.
- Та какво правиш тук? - казах вече спокойно.

Просто се разхождах ,когато те видях ,искаш лиу да се разходим!! МОже да ми покажеш училището!!1

- Добре, но не искам да вървя, ще ти поажа училището в друга светлина. - казах спокойно, след като се изкашлях. Пред нас изникна огън, чийто дим очертаваха план на училището. Започнах да обяснявам коя стая какво е и за какво се използва.

Благодаря!-Искаш ли да се разходим по плажа ако искаш казах чаровно!!!

След поредното ми прокашляне казах:
- Добре. Ще съм там след секунди само да си взема нещо, което да ме топли. Ти върви.
След това отново се закашлях.

Ще те чакам там!
П.П аз вече съм на плажа!

Разхождах се и до мен тичаше Рони. Видях момичето от киното. Усмихнах се и се приближих.
- Здравей - казах.
Длед това зачаках някакъв отговор .

Засмях се.
- Сладураната се казва Рони. - казах и Рони се затича към нея.
Опитах се да я спра но не. Вече беше много късно. Беше скочила върху момичето и се радваше от успеха си.
- Съжелявам! - казах виновно.

Усмихнах се и казах:
- Приятно ми е!
Погледах я и седнах под дървото. Тя седна до мен.
- Е, харесва ли ти тук? - попитах.

Несигурният `и отговор ме подтикна да вид аурата `и. Беше несигурна и свита в себе си.
- Какво има? - попитах - Ако не е тайна, може да споделиш, ще ти олекне.
Усмихнах се и я погледнах.

Учудено я погледнах.
- Как така не е това, което си го представяш? - попитах - Какво си представяше?
Погледна замислената `и аура отново.

Аз ксъщо се раздразних от направената ми забележка. "Какво мога да направя като просто го виждам?" запитах сама себе си. След кратко мълчание се замислих върху това, което каза. Тук наистина бяхме сякаш по двойки. Но не всички. Не всеки беше с някого и не сме чак толкова многобройни двойки.
- А защо не го правиш? Защо не поканиш някой на кафе или на разходка, независимо момче или момиче. - казах - Все ще има кой да дойде с теб.
Хвърлих бърз поглед върху нея след това загледах Рони.