Мислите ни
Мислите, в нашите глави,
са като движенията на растенията.
Понякога движенията на растенията са
плавни, нежни като вятъра
веещ в гора.
А мислите,
понякога тъй мили и красиви,
изрязени с лекота,
удивяват ме дори,
когато са написани с ръка.
И ето мойте мисли тук,
в тези редове четеш ги ти
и може би и може би
ги пиша аз за един прекрасен час
или за минутка малка,
но да кажем, че ще са винаги с вас.
А моите мисли?
Моите спомени?
Къде са те сега?
Те са в някоя мъгла,
закриваща малката им красота.
Красота известна тук, в мен.
Тук, в сърцето ми е огън червен.
Огън, силно разярен,
от тез бурни чувства, хванали ме в плен.
И мислите ,
понякога тъй мили и красиви,
изрязени с лекота,
удивяват ме дори,
когато са написани с ръка.