Коридорите

...

......

излязох от спалнята на момичетата и потърсих някого с когото да си поговоря, защото щях да полодея сама
и тогава ...

Вървях замислен за проблемите, които имах свързани със старото ми семейство. Грижата бе изписана на лицето ми, а аз не обръщах внимание къде вървя. Тогава се блъснах в едно момиче и казах отнесено:
- Извинявай.

Погледнах момчето и кзах:
-Не аз извиняваи!
Попитах го каде отива и дали има нещо против да ме разведе защото съм нова...

Всъщност нямах цел на вървене просто така си изкарвах част от яда, който ме бе обвзел.
- Ами всъщност не знам къде отивах.... Къде ти се ходи на теб? - казах отнесено, защото мислите ми бяха на съвсем друго място.

Отговорих му:
-Каде ходите обикновено с приятелите ти?...
Реших аз първа да се представя:
-Аз съм Уил Вандам или просто Уил. Ти?

- Аз съм Патрик. А и нямам приятели. Обикновено си стоя сам или се занимавам с домашните ми любимци. - казах, прозявайки се.

-Приятно ми е Птрик-опитвах се да превлека вниманието му защото явно витаеше някаде другаде:
-А искаш ли да отидем в общата стая?-попитах го. И преди да отговори избързах да задам още един въпрос:
-Приятели-вдигнах рака към него с блясак в очите, погледнах го и зачаках отговорът му.

- Предпочитам да отидем на скалите. А иначе засега сме просто познати. - казах и се замислих.
Никога не бях имал истински приятели винаги са били просто познати или партньори по една или друга причина. Името на баща ми и моят характер също бяха изиграли роля за това да си остана единак.

-Добре, да отидем-казах усмихваики се - Сигорно ще е збавно- допълних-Но... Ъ... каде са те ?

- Следвай ме. - казах и поех към скалите.

-Почакаи-казах му, защото ходеше доста бързо.







П.П. В коя тема да започна да пиша?

Забавих ход малко.
П.П. тук ==> http://silliarschool.niceboard.org/forum-f24/topic-t55.htm