Приятели преди,
бяхме добри.
Но любовта-дума една-
тя ни раздели
Но ти поиска ли да ме докоснеш?
Но ти посика ли да ме погледнеш?
Да ме погледнеш, в очите жални,
Които със сължи по теб са плакали.
Не искаше да ми кажеш нищо
но твоето сърце проговори.
То ми каза думи,
думи тъжни, много жални
А сърцето ми на две части се разви,
а чувството отиде си завинаги
И край!
Любовта съсипа този рай.
Съжалявам аз, съжалявай и ти,
защото ме изгуби.Изгуби ме завинаги!