Kъщата на дъховете

Тук се намираше къщата на духовете. Тя беше малко по отдалечена от селцето. Бепше мрачно и около нея летяха малки прилепи. Носеше се слух, че там обитават духове, но това беше само слух. Беше нормална къща, която беше изоставена, пред събарянер. Но все пак имаше нещо мистериозно там....

Разхождах се бавно и спокойно.Бях облечена така: Kъщата на дъховете 8f55f0a022688932

Високите ми токчета трополяха по пода.Косата ми се вееше от лекия вятър.Бях чувала за тази къща,че има духове и така нататък,но мислех,че това са глупости.
"Няма духове,това са глупости,спокойно,спокойно,не се стряскай,няма абсолютно нищо,Ан,няма нищо,не съществуват нищо като.."-мислех си ,за да се успокоя и си набивах в главата,че нищо няма да ми се случи и,че няма нищо страшно.Изведнъж нещо се изпречи пред мен и каза:
-Буууу!
Аз побързах да избягам,но се спънах в нещо и паднах назад,при падането си изпищях сило довършека на мислите си:
-Духовееееееее..!!
Тогава..

Бързо се затичах към нея. Когато стигнах я хванах за едната ръка и `и помогнах да стане.
- Май духове съществуват? - казах докато `и помагах.
Когато се изправи тя само ми кимна а аз довърших:
- И май забравих да се представя. Казвам се Каролайн!
Погледнах я и след това огледах още веднъж наоколо.

Притръпнах при мисълта,че духовете наистина съществуват и оправих роклята си,защото на емята беше много прашно.Обърнах се към момичето и казах:
-Ам..мерси!Аз съм Анджела.Приятно ми е!-казах и подадох ръка,както попринцип се правеше при запознанство,но тогава забелязах,че бях ожулила ръката си и течеше кръв,затова бързо я дръпнах и я стиснах силно,за да намаля болката.

Макар, че беше дръпнала ръката си доста бързо, аз видях кръвта.
- Ам..май си ранена..трябва да се махнем оттук..- предложих.
Пристъпихме напред, но явно дъската под краката ни беше стара и пречупена, се счупи. Политяхме надолу....

В началото се паникьосах,но после дойдох на себе си и изведнъж светна жълта светлина,когато тя угасна,крилете ми бяха се появили,големи бели криле.Хванах момичето за ръката,защото видях,че и то се беше паникьосало и нямаше време да отреагира.Спуснах се надолу и плавно стъпих на краката си,като крилете ми останаха на гърба.Огледах се,беше тъмно и доста прашно.Вдигнах ръка и разперих дланта си,върху нея се появи една оглнена топка,после сякаш я хвърлих напред и тя затанцува високо анд нас,като осветяваше пътя ни.Беше тунел и изглеждаше безкраен.Аз се престраших и тръгнах с бавни и безшумни крачки напред..

Изправих се и се изтупах. Видях крилете на гърба и и се изненадах. След миг се окопитих и тръгнах сле днея. Къщата беше страшна, но и интересна. От всякъде нещо скърцаше или почукваше. Вървяхме навътре внимателно и готови за други препядствия.

Погледнах нагоре,тавана беше доста изгнил и продънен,странно обаче,че скърцаше.В къщата,горе нямаше никого,а сякаш чувахме стъпки.Изведнъж се спрях.Ослушах се.
-Горе има някой!-знаех го със сигурност,слухът ми беше перфектен,беше една от дарбите ми като полу-вампир.
Обаче не само горе имаше някой.От завоя се виждаше сянка,но не моята или на Каролайн,а чужда,мъжка сянка.Притръпнах и веднага изгасих огнената топка.Облегнах се на стената и притаих дъх.Усещах миризма на кръв,стара и мухлясала и едва доловима,но кръв.Беше нещо старо и доста смърдящо.Или зомби или нещо подобно.Очите ми започнаха да стават алено червени,сякаш червени облачета се шариха в ирисите ми.

Спрях се след като светлината угасна. За последно видях червените `и очи. Спрях се. Неможех да виждам нищо друго в тъмнината. Чуваха се само някакви странни звуци. Облегнах се на стената. Отново изкърца. Чувахе се все по - силни и по - силни звуци...

Сърцето ми започна лудо да бие.Цялата треперех.Не можех да сеспра.Сякаш страхливото ми аз ме напусна и дойде кръвожадното и злобно,което иска да напада.
-Сега какво?!-прошепнах на Каролайн,като продължавах да следя сянката,която се приближаваше все повече и повече към нас.

Несе виждаше нищо в тъмното. Чевствах страха в сърцето си. Обърках се, незнаех накъде да тръгна и затова седях скована на едно място.
- Анджела... - провикнах се, защото си мислех, че съм останала сама.
Стори ми се че нещо ме докосва затова изписках....

Усетих,че нещо ме докосна по лявата ръка.Извърнах бавно глава и ококорих очи.
-Аааааааа..!!-изпищях.Бях запалила едно огнено кълбо и видях едно чудовище,средно между зомби и мумия,което ме беше хванало за ръката,явно беше чуло вика на Каролайн.Изведнъж нещо в мен се разбушува.Кръвта във вените ми започна да кипи.Обичате мис танаха кърваво червени,косата ми беше доста рошава вече,но това не ми пречеше в момента.Бях ядосана,бях объркана,коя бях аз в момента,не можех да се позная,не можех да се контролирам,сякаш някой друг е в моято тяло и командва действията ми,а аз съм само марионетката,която ги изпълнява.

Бах останала настрана. Когато се появи огнената светлина видях Анджела. тя не приличаше на себе си. Аурата `и беше много различна от преди. Виждаше се някаква злоба към чудовището в нея. Пораждаше страх у всеки, който не я познаваше. Тя нападна чудовището...

Цялата горях,около мен летяха хиляди огнени кълба,които се стрелваха към чудовището и го пронизваха.Погледът ми причиняваше болка на всеки,който го срещнеше в момента.Кожата ми беше по-бяла и от сняг.Седях на едно място и гледах как огънят гори и без това разложената му плът.Вътрешно се опитвах да се спра,но не можех.Крещях,виках,но никой не ме чуваше.

Виждах яроста `и. изправих се. Приближих се към нея. Тя още изтрелваше огнени топки навсякъде, затова се налагаше да залягам и да внимавам да не стана потърпевша. Приближих се толкова, че да мога да я хвана. Хванах ръката `и и я викнах по име. Тя се спря и ме погледна. Този поглед сякаш ме смрази. Премигнах, сякаш за да го премахна от себе си. Издърпах я към противоположната страна, така че да не вижда чудовището и `и казах тихо:
- Всичко свърши..успокойсе..

Започнах да дишам тежко и дълбоко.Очите ми възвърнаха обичайния си цвят,а кожата ми-лекия си слънчев загар.Затворих бавно очи и се отпуснах назад,бях изморена,изтощена,никога преди не бях използвала така силите си.Крилете ми изчезнаха и аз паднах ан земята в бесъзнание..

Задържах я, за да не се "строполи" на земята. Не беше подходящия момент да остава б безсъзнание. Незнаех къде точно да ида. Имаше коридори във всички посоки. Един обаче ми вдъхна най - голямо доверие. Повдигнах Анджела и преметнах ръката `и през врата си. Започнах до ходя напред, като отвреме навреме се спирах да почина. Изведнъж Анджела дойде на себе си.

Отворих бавно очи и се огледах.
-К-къде съм..какво стана??!-попитах учудено и пуснах една огнена топка напред,за да се вижда.Бяхме в нещо като коридор,по стените имаше петна от кръв,някои бяха стари,а други-пресни.