Пещерата до езерото

Пещерата беше тъмно,но наистина красиво място.Ученици и учители често идваха тук.

Разхождах се по брега на езерото и вървях към красивата пещера.Тя беше голяма и тъмна, но мен не ме беше особено страх. Навлязох навътре за да разгледам. Оглеждах всичко. Имаше малки прилепчета, но те не ме закачаха. Тогава чух тихи стъпки. Обърнах се.

Разхождах се с ръце в джобовете и се наслаждавах на красивата пещера, огряна от слънчевата светлина.В далечината видях Емили и сърцето ми трепна.Почувствах ,че трябва да се приближа.Тръгнах към нея малко притеснено с тихи стъпки.Емили се обърна и ме видя.Тя се усмихна сладко и чаровно.Казах малко смутено:
-Здравей! Как си след забавното събуждане онзи път?-попитах с лека усмивка.

Засмях се и го погледнах.Красивите му очи ме гледаха с такава нежност.След което казах:
-Добре,благодаря.Ще си го поръчам отново.-след това и двамата се засмяхме.Като спряхме да се смеем аз се приближих към него и го целунах.Тогава...

След като ме целуна така внезапно аз я хванах за ръката и двамата тръгнахме да се разхождаме.Седнахме на една скала и от там гледахме как красивите светлини на скъпоценностите на тази пещера се отразяват на една от страните на пещерата.Изведнъж Емили се облегна на рамото ми.
-Да не би да ти се спи?-казах с лек смях.Тя ме погледна със своите невероятни очи и ми се усмихна.

Изведнъж телефонът ми звънна.Беше алармата.Станах бързо и тръгнах към езерото,Питър ме попита нещо ,но не му отговорих.След като излязох от пещерата чух Питър да тича насам,затова тръгнах по най-бързия начин към сегашния си дом.

Дойдохме с Джейк. Слънцето почти залязваше. Очертаваше се хубаво изкарване. Бях облечена в бели,прави дънки и сребристо потниче с тънки презрамки. Всъщност това потниче беше туника. Косата ми беше пусната свободно. Повяваше съвсем лекичко ветрец, но попринцип си беше топло. На лицето ми се очерта широка усмивка. Седнахме на началото на пещерата и аз се облегнах на рамото на Джейк,проследявайки слънцето, което печеше в нас. Всикчо беше чудесно. Хванах ръката му силно, а той сякаш в отговор стисна моята.

Усмивката ми се разширяваше с всяка хубава мисъл, минаваща ми през ума. Всъщност мислех си единствено за Скарлет. Държах ръката й нежно,същевременно и силно. Не исках да е далече от мен. Не и сега. Никога, всъщност.Исках винаги да сме....заедно.През цялото време.
-Знаеш ли....-започнах да разсъждавам на глас.- ако не беше ти, наистина не знам какво щях да пправя...Не знам дали животът ми щеше да има смисъл.Усмихнах й се когато тя вдигна глава за да види изражението ми. Докосна лицето ми нежно, даже едва доловимо.

Вдигнах вежди, все толкова усмихната като преди.
-Поласкана съм.-казах нежно,мелодично.-Ами моят живот?! Мислиш ли, че щеше да има смисъл без теб. Нямаше да има никакъв, абсолютно никакъв. Просто откакто се запознахме...аз се промених. Коренно.-започнах сякаш с изповедта си, но говорех сериозно, въпреки, че понякога се разсмивах.-Виж, наистина никога нямам късмет, а сега и ти ми го носипш.-когато казах това и двамата се разсмяхме и аз го прегърнах през кръста. Почувствах силно горещото ми тяло до моето.Отново се усмихнах и затворих очи. След малко ги отворих, защото Джейк ми каза така. Изправих се и отново облегнах главата си на рамото му. Гледахме слънцето. Беше наполовина вече скрито и се отразяваше.като на огледало, в езерото. Остваше малко за да се скрие напълно.

Пристисках силно, но нежно Скарлет към себе си. Усещах така сладкия й аромат. Слънцето се скри, но не стана студено, а напротив. Беше топло, както преди. Скарлет вдигна глава и аз й се усмихнах. Доближих се и я целунах. Както винаги този момент ббеше вълшебен, както всичко наоколо.Радвах се, че живвеех в такъв свят. Радвах се, че съм със Скарлет. Радвах се, че се бях махнал от скучния си град където живеех и където не ставаше нищо освен обикновеното ежедневие на човека. Ставане, училище, прибиране,писане на домашни, лягане и всичко сотанало ми писваха вече. А и аз самия не бях обикновен. Никой тук не беше.

Продължавах целувката, положила ръката си на лицето на Джейк. Неговата беше на кръста ми. След като се отделих му се усмихнах. Така мина цяла нощ, а може и да бях заспала накрая, но наистина не ми се прибираше. Джейк ме събуди с целувка, мкоято отначало помилих, че сънувам. След като отворих очи слънцето беше изгряло.
-Ох умирам от глад!-съобщих, защото не бях яла скоро.
-Добро утро и на теб!-каза след малко Джейк
Засмях се, защото наистина бях забравила това
-Добро утро!-поздравих и аз и двамата станахме. Отново целунах Джейк, за да се уверя, че не е сън и го хванах за ръката. Затичах се напред, а той след мен, смеейки се.

» Езерото на желанията
» Беседката на езерото
» Легендата за езерото