Къщата на Майкъл Лихтен

Двамата с Майкъл влязохме вътре. Вдигнах поглед и огледах къщата, сякаш не бях виждала такава досега.
- Уау - възкликнах - Много е хубава.
Обърнах се и се усмихнах. Той ме ваведе в хола и аз седнах на дивана.

Усмихнах се леко.
-Да...мерси...Спи ли ти се?-попитах и се прозях.

Усмихнах се и отговорих:
- Да, малко ми се спи.
Разтърках очите си сякаш за да се съвзема от някакъв син и го погледнах.

Приближих се до нея и я хванах леко за ръката за да не усети много горещата ми кожа. Станахме и се качихме в единствената спалня, която имаше в къщата.Tя беше наистина просторна. Посредата имаше голямо легло, пред което имасше прозорци.Имаше стъклена врата през която когато излезеш излизаш на голяма бяла тераса.Над леглото беше сложено голямо огледало. Имаше две малки масички от всека страна, а върху бях бяха поставени по една лампа.
Затворих леко вратата и светнах лампата.Усмихнах се леко.
-Аз ще спя на земята, за да не ти преча....-казах и започнах да взимам одеало върху, което щях да легна, но тя....

Усетих как топлата му ръка ме пуска. Погледнах как предърпва одялото си и казах:
- Не, няма проблем..-
Аз бях в къщата му, а той ще спи на земята. Предърпах обратно одялото му и допълних: - Няма да ме притесняваш!
Седнах на леглото и го погледнах.

Вдигнах рамене. Наистина нямах претенции, но ми се искаше да съм на леглото.
-Добре тогава.-казах и събляклох блузата си. След това й се ухилих и издърпах завивката под нея. Тя леко подскочи, сякаш беше очаквала точно това да сторя. Легмнах и исе завих, а тя легна до мен.-Ами....лека нощ!-пожелах й, докоснах ръката й и затворих очи.
На сутринта тя още спеше когато се събудих. Беше слънчево, лъчите проникваха през стъклата на прозорците. Станах безшумно и се благодарих, че Скарлет ми беше направила измислени документи за къщата. Отворих вратата и излязох на терасата. Дори не облякох ризата си, защото беше ужасно топло. Погледнах часовника си, видях, че е 2 часа преди обяд. Очевидно сме спали много.След като постоях малкко ссе върнах в стаята. Каролайн дори не бе помръднала.Дишаше много тихо, но аз го чувах съвсем ясно . Долавях аромата й, който вече беше из цялата стая. Отидох в банята, измих се и все пак реших да се облеча. Сложих черна риза, а някой влезе през вратата. Слязох набързо по стълбите и се опулих насреща на една жена. Беше на средна възраст, с късичка черна коса, а очите й бяха синьо-зелени.Тя ми се усмихна приветливо и спокойно каза:
-Г-н Лихтен, г-ца Скарлет ме изпрати за ваша икономка и готвачка.-след като чух думите й на ум прозвучаха следните ,, Скарлет!"
-Идеално.-казах.-На 2-я етаж е вашата стая.-казах и седнах на масата, изчаквайки Каролайн да дойде.

Разсъних се. Отворих очи и се огледах. Майкъл го нямаше. Изправих се като предържах главата си с ръка. Споменът от вчерашната случка още се въртеше в главата ми, макар и вече избледнял. Все пак бях благодарна, че всички бяхме добре. Разтърсих глава и отново предърпах разрошената си коса на една страна. Станах и отидох в банята. След като се пооправих малко, реших да сляза долу. С усмивка се показах пред него.
- Добро утро! - поздравих го и седнах на един стол срещу него.

Ухилих се.
-Добро утро!-казах - Как спа?-попитах след това.
Докато тя ми отговореше икономката ни донесе закуска. След като опитах това нещо, което ни беше проготвила останах без думи.

Усмихнах сеи благодарих на икономката. Закуската наистина беше великолепна.
- Аз спах добре, ами ти? - попитах за да дам някаква тема на разговор.
Погледнах го и след отпих от чашата счай, която седеше до чинията ми.

Облегнах се назад.
-Да...може да се каже....Не....Малко.....Да....може би...-започнах, защото дори и аз не знаех какво да кажа.След като видях нверзбиращото й лице се засмях и казах.-Да...спах чудесно.

Усмихнах се.
- Браво. - казах в отговор на не така смисленото му изречение. - Е, имаш ли планове за деня?
След този любопитен въпрос се облегнах назад. Бях свършила със закуската си. Погледнах го в очакване на отговора му.

Завъртях няолко пъти очите си сякаш следях нещо.
-Мне...-казах след като насочих погледа си в някакво друго измерение, но не и на Земята.-Ти?-попитах, но този път гледах към нея.

В някои моменти държанието му ме изумяваше.
- Не, но не бих искала да мързелувам цял ден. - отговорих на въпроса му.
След това погледнах аурата му. Тя беше разсеяна. След това свалих погледа си към него.

Искаше да ме пита нещо, но не можеше да събере смелост.Знаех, че гледаше аурата ми.
-Предложи нещо...-започнах, но всъщност исках да кажа" Какво те измъчва, по дяволите?"

- Какво да предположа? Нищо ми няма. Нищо неискам. - прозвуча обедителният ми глас.
" Защо си мисли, че искам нещо" изникна в главата ми. Станах и той ме последва. Преместихме се в хола. Седнах на един диван..

Седнах до нея.
-Помисли си,...че аз не съм добрият. Като във всички приказки и разкази. Във всички книги и филми. АМи ,ако аз съм лошият?-попитах, но без да я поглеждам.

още повече ме изненада.
- Как така да си лошия? - попитах и вперих погледа си в него. - Ти не си лош!
Спрях за минута. Той не ме погледна. Неможех да разбера какво му ставаше.
- Проблем ли има? - попитах отново с малко нахалство.

Проблем ли беше това, което исках да бъда?Не знаех отговора, не бях сигурен.
-Ами...да кажем, че в някой случай просто не съм този, който спасява, а този който наранявам.-опитах се да й подскажа.

Започмаше да ме плаши. "Какви ги говореше?" питах се.
- Как така ти да нараняваш? - попитах.
Погледнах го въпросително.
- Какво има? Немога да те разбера!- допълних.

Засмях се. Безрадостен смях, показващ несигурноста ми в това, което говорех.
-Няма значение забрави.-казах, тръгнах да ставам, но тя....

..Хванах го за ръката и отново вперих очите си в неговите. Задържах го за няколко минути и се изправих пред него. Не отделях погледа си от неговия. Усещах, че криеше нещо и се притесняваше да ми го каже.
- Не се притеснявай да споделиш. - започнах тихо - Няма да те изоставя!
Последното го казах укоражаващо. Приближих се до него и го прегърнах.

Телефона ми звънна. Отделих се от Каролайн и го вдигнах Джейк. Искаше да се срещнем в гората.След като затворих.
-Искаш да знаеш?-пиопитах, но не беше въпрос.-Идвай!-казах и я дръпнах за ръката. Излязохме.

» Къщата на Емили Райнберг
» Къщата на Ханде Сорал
» Къщата на Ая Хирано
» Къщата на Скарлет Силияр
» Къщата на Вайалет Конър